Един месец с бебе

След относително дълга пауза и двоумене дали изобщо да споделям това, което пиша сега, съм обратно в блога и не знам как, но намерих време да напиша този пост. 🙂

Активността и присъствието ми онлайн (а и на живо) доста позатихнаха още от момента, в който разбрах, че съм бременна. Явно мозъкът и тялото ми правилно са се ориентирали за почивка и време, в което да се обърна към себе си. Щастливка съм, защото имах една прекрасна, хармонична и сравнително спокойна бременност, на която се наслаждавах безкрайно много. Даже вече ми липсва, не знам дали и при други майки се появява тази “тъга” по коремчето и усещането за свързаност с бебето?

Вече споделих – епидемията и съпътстващата я изолация за мен минаха добре, даже и на тази нова ситуация се наслаждавах с идеята да извлека някакви ползи от затварянето и дистанцирането. Покрай извънредното положение разбрах и още нещо – болницата, която бях избрала за раждане съвсем не беше моята. Нито екипът. И тук започвам с първата тема, около която получавам въпроси в последния месец:

Защо родих във Велико Търново?

От сантиментална гледна точка – и двамата с Теодор сме раждани в болницата, в която се роди и Траян, та сега цялото ни семейство има едно общо място, даващо начало на всичко. От друга страна – майка ми работи в същата тази болница и към ден днешен просто се чудя как изобщо ми е минавала друга мисъл, освен тази да родя при нея? И не на последно място – там се чувствах спокойна. А спокойствието според мен е основополагащо за добър ход на всяко едно раждане, а всъщност и за почти всичко в живота. И така, решението да се прибера в Търново се оказа най-доброто. Това е и вторият случай, в който слушам себе си и само вътрешното си усещане при взимане на важно решение и в крайна сметка нещата се случват по най-добрия начин. Първото беше да напусна работа и да започна нещо сама, точно година преди раждането на сина ни.

И като стана дума за него, питахте ме и:


Как избрахме името?

Всички знаят, че до последно не бяхме взели решение. 😀 Аз харесвах името Микаел, Теодор пък искаше Борис… никаква точка на пресичане. Забавната част е, че избрахме Траян по време на контракциите ми, които изобщо не смятах за истински, но няколко часа по-късно вече си имахме бебе, та както се казва – всичко в последния момент. За човек, който има трудности с произнасянето на Р, особено при съседни твърди съгласни, изненадващо много харесах Траян като звучене. А Теодор го беше сънувал точно същата нощ, заедно с една история за тризнаци, която няма да ви разказвам сега… 🙂
Та в крайна сметка си имаме Траян, кръстен на себе си (опцията да вземем нечие име от семейството едно към едно никога не е съществувала), но пък в същото време започва с буквата на баща си, продължава с буквата на единия дядо и завършва с тази на другия. 

Раждането

2.07.2020 – аз се събуждам към 11 (ех, да съм предполагала тогава, че ще ми е за последно да спя до толкова късно :D), поглеждам се в огледалото и си казвам – „Тц, никакви наченки или признаци на раждане, ще си чакаш термина и това е.” Нямахме кой знае какво за правене, прекарахме деня на двора, беше адска жега и даже използвахме за разхлаждане маркуча за поливане на градината, аз четох книга на хамака – изобщо, идилия! Към 4 следобед се сетихме, че не сме обядвали и точно тогава Теодор повдигна темата за името. Обсъждаме ние, ям си аз таратора и в един момент усещам болки като от цикъл. “Ето, пак подготвителни контракции, аман вече!” След това влязох за душ, подреждах дрехи, мих чинии… контракциите продължават, ама кой да знае, че са истински. В 6 реших все пак да споделя с майка ми и тя се прибра за отрицателно време, но аз си знам: “Следя тук в една апликация за контракции, те дори не са ми регулярни.” Излязохме и на разходка около езерото и тогава взеха, че станаха една идея по-болезнени, та започнах да се чудя – “Хм, дали пък не е дошъл моментът? Не, не, аз няма да раждам сега, има още време..” В 8 майка вече пренебрегна бръщолевенията ми, че всичко е наред и “Ей сега ще спрат контракциите, казвам ви аз” и директно се обади на доктора, който пък прецени: “Е, тя е първескиня, може би утре ще се случат нещата.”, но за всеки случай решиха да минем през болницата за един бърз преглед и малко повече яснота. Та тръгнахме ние, а аз дори не взех всичко необходимо, при все, че цял месец глася чанта за родилното все едно е олимпийски спорт и съм длъжна да взема златен медал – отделение с козметика, това за бебето, това за мен, несесер за преродилна зала, арома лампа, медитации, музика, книга (книга?!?!!?), етерични масла, шоколад, три пижами, кърпи, помпа за кърма и какво ли още не. “Но аз няма да раждам сега, връщаме се след половин час и ще си полегна.” Поне това си мислех. Мхм.

Пристигаме ние и се оказва, че съм с 4 см. разкритие. Хаос. Влизай бързо, регистрация, обаждайте се на анестезиолог, къде са й чехлите на това момиче (вкъщи са), тонове. Лекарят: – “Абе, много търпяло това момиче бе!” Аз: – “Ми, имам си болезнен цикъл от години…”. Акушерката гледа апарата – “Ооо, какви хубави контракции, силни и пълноценни!” Аз: – “Така ли? Не трябва ли да боли повече?? (P.S Очаквах заколение, то какво се оказа…) Майка ми казва на Теодор, че след малко ще раждам, той хуква обратно за още багаж. 7 см разкритие. Леле, забравихме клизмата! Идва анестезиологът, няма време, давай я тази епидурална. Шийката е изгладена, по описание на екипа “тънка като вестник” – аз нямам идея какво значи това, но май напредват нещата. Пукат ми мехура, текат води, след 10 минути усещам напъни. Минава полунощ. Чувам: “Местим се в родилна зала, косичката се показа.” Косичка?? Каква косичка? Моята е вързана на кок. (Ох, защо не си я измих, вече е на 4 дни, цялата сплетена) Била косичката на бебето. Косичката на главата. Главата се показва!! Тук вече нямам спомен, но след отрицателно време вече ми подаваха бебчо и с тази първа прегръдка от очите ми шурна най-големият рев, който съм ревала някога. Несравнимо щастие. И да е имало болка, не съм я усетила. Майка ми го пое, преряза пъпната връв и всичко останало, което правят неонатолозите. Аз още плача. Поздравяват ме, акушерката обяснява, че съм родила по учебник, Теодор идва, виждам го, гледам към бебето,  продължавам да рева. И после се смея – “Вече съм майка!”

Та с три думи – всичко беше наред. Прекрасно раждане. Даже си беше хубаво. Бях в сигурни ръце, топла атмосфера и заобиколена от много любов. 

Хиляди благодарности за тези прекрасни хора, които съпреживяха момента с мен и ми помогнаха в процеса. А майка ми е просто ве-ли-ка.

Как минаха първите дни? 

Успях да се възстановя за отрицателно време (не ме мразете), бебчо не се е отделял от мен или по-скоро аз от него, с малко помощ кърмата се появи и той я хареса, общо взето така започна съвместният ни живот. Имах някакви baby blues моменти, несъмнено. И сега ги имам всъщност. Няма да ви кажа, че всичко е цветя и рози. Има трудности, паника, хиляди емоции.
Събуждам се и проверявам дали диша. Чудя се дали му е много топло или пък не… Плаче от колики и сърцето ми се къса. Ухапа го комар и исках да избия целия животински вид на това насекомо. Разни такива неща.
Несъмнено получавам огромна подкрепа от страна на Теодор и майка ми. Благодарна съм им. Уча нови неща всяка минута и със ставането си казвам – “Леле, колко бързо минава времето” Говоря ви за първите дни, а вече мина месец…

Какво ми беше полезно през този един месец и ще приемам ли предложения за реклама, свързани с бебето?

В старата агенция се шегуваха с мен, че съм перфектната таргет аудитория за всичко – бързо мога да взема решение за покупка на какво ли не. Това, което комуникирам тук обаче са бизнеси, продукти и места, в които вярвам, изпробвала съм ги и знам, че ще продължа да ги ползвам/посещавам. И с това отговарям на въпроса – да, ще приемам партньорства и не виждам нищо лошо в това. 🙂 Но сега съвсем искрено и без някаква подкрепа/спонсориране споделям покупките, които се доказаха като полезни:

  • Двуфазната електрическа помпа Swing на Medela

Двоумях се между нея и тази на Philips Avent, приятелски впечатления наклониха везните в Medela. Ползвам я от ден едно в болницата и трябва да кажа, че ми помогна доста в мисията “Кърма, ела!”. В момента също продължавам да я използвам по два пъти на ден. 

  • Количката Nuna Demi Grow

Имах достатъчно време да направя подробно проучване на тема колички и бързо се убедих, че точно тази е нашата, въпреки че нямах възможност да я пробвам, тъй като никъде я нямаше налична у нас, а и COVID19, нали. Поръчахме я от английски сайт, в комплект със столче за кола и два коша. Какво харесах? Дизайнът, лекотата, маневренността, гумите и практичността – производителите са помислили за всичко. А и се сгъва наистина много лесно.

  • Ваничката Stokke Flexi bath

За жалост към момента стойката й я няма в цяла Европа, но пък самата ваничка е много удобна. Ние взехме и подложката за новородено, която улеснява къпането, а най-големият плюс на ваната е това, че се сгъва. Така можем да я взимаме навсякъде с нас, без да разнасяме разни корита и т.н.

  • Кошарата Nanna от Kikkaboo

Държах в началото да сме със сгъваемо легло, което може да се прикрепя към нашата спалня, за да ми е по-удобно за нощните хранения. Друг плюс, който откривам сега е, че така хем бебето си има негово място, хем в същото време спим почти заедно, тъй като сме на едно ниво. Много харесах кошарката, а има и регулиране на наклона й против рефлукс. Супер попадение и по отношение цена-качество.

Oт какво друго съм доволна?


Повивалникът Sundvik на Ikea – предполагам всички родители го познават. Определено е удобен, а и има място за всичко необходимо + дрешки.

Покрай подготовката за бебето си взехме и прахосмукачка робот – Roborock. Почиства много добре, обикновено го пускаме докато съм на разходка и после се дивя и чудя колко много прах и мръсотия се събират всеки ден вкъщи. Още една подобна покупка беше сушилнята за дрехи от Samsung и имайки предвид, че в момента пускам по 3 перални на ден мога да кажа, че е безценна. 😀

Относно козметика – не е тайна, че съм фен на Mustela, още след раждането започнахме да използваме продуктите им и до момента сме много доволни. Единствените мокри кърпички, които купуваме са Water wipes, малко по-скъпи са, но според мен има защо – съставът им е наистина максимално изчистен. Бебешкият прах за пране пък е на Frosch, там препоръката дойде от майка ми. 

Дрешките, които до момента имаме са предимно от next, H&M и George и много подарени.  Не съм запозната с по-екосъобразни или разнообразни марки за детско облекло, затова ако имате фаворити – пишете ми с предложения, ще съм много благодарна 🙂

Активната гимнастика, която ни подариха е от Little Dutch и сега ще направя прекъсване, за да споделя колко много харесвам всичко тяхно! Влюбих се от раз, още щом видях дървените им играчки в магазин Happy days. Няма да ви казвам колко време прекарах в него докато бях бременна. Съответно вкъщи вече имаме доста техни продукти. 🙂

Шишето, което обаче използвахме много малко до момента и то само за дохранване с изцедена кърма е Élhée BibRond от Bebeshore clothing. Изработено е от медицински силикон и има ергономична форма, препоръчвам го с две ръце. А магазинът – с две ръце и два крака, нямам търпение да вземем повече неща от тях. 🙂 

Биберон (залъгалка) 
Изобщо, ама изобщо не исках да използваме такива, но какво да се прави… В родилното ни подариха един на NUK и малчо разви привързаност към него. Имаме и Bibs, който сме давали няколко пъти.

Теодор ме запозна с вакумиращите кошове за памперси, които дори не предполагах, че съществуват. Нашият е на tomee tippee и единствено съжалявам, че не е по-голям, защото го пълним доста бързо. 😀

Слинг – с майка ми разглеждахме различни модели, но най-много препоръки събрах за ergobaby aura и бързичко поръчах един тъмносин. Еластичен е и още в първата седмица го пробвахме – бебчо се унесе много бързо и смея да твърдя, че му харесва в него. Проблемът е, че в тези жеги доста спарва, та може би ще го използвам само сутрин рано и привечер. Иначе май бебеносенето ще ми стане любимо, да видим. 🙂 

И на финала – пелените! Изпробвахме няколко марки, за да преценим кои слагаме най-лесно, как се отразяват на бебешката кожа, както и фактори като издържливост/пропускливост. В крайна сметка Pufies ни спечелиха по всички точки и сега купуваме от тях. 

Споделям ви и още две покупки, с които се сдобихме, но тепърва предстои да ползваме:

Видео бебефон Philips Avent 
Шезлонг Nuna Leaf Grow 

И така, този първи месец мина толкова неусетно, че вече развих носталгия по всичко, което се е случило през него. Траян расте с всеки изминал ден и аз забелязвам дори най-малките промени, тази скорост така ли си остава като тенденция? Не искам!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *