Обещание за лято

Часът е 7:10 сутринта. Чувам лястовичките, които строят гнездо под покрива. Къщата е любимата ни лятна вила в Тасос. Лястовичките са две. Ние – осемнадесет. Тук сме от два дни, все същата компания. Защо съм станала толкова рано – нямам никаква идея. Напоследък спя доста по-малко. А снощи сънувах нещо доста странно – беше съвсем реална случка, която съм вече преживяла. Сякаш нещо ме натисна да си припомня онова време…

Годината е 2010. Току що съм завършила първи курс, минала съм през последният изпит преди броени дни. Една от най-близките ми приятелки пише следното съобщение: “Джулай морнинг в Бургас? Да?”
Вече бях започнала работа, но не ходех в офиса постоянно. Бърз поглед в календара и излезе, че точно последният работен ден от юни ми е странно свободен. Можете да си представите колко бързо беше събрана една раница с багаж и съответно взет билет за влака София – Бургас.

Ще си призная, че доста моменти от следващите три дни ми се губят, но тези, които все пак си спомням са толкова забавни, че ето – стоя си сама на терасата и се смея.
Да вметна, че тогава вече съм имала блог. И то от две години. Видях какво съм писала – шантаво е как съм се променила толкова много и в същото време никак. Някои неща просто си остават същите.
Струва ми се нереално докато чета за преживяванията ни тогава – будуване по цели нощи, от бар в бар, нощно къпане, посрещане на изгрева на плажа… толкова красиви, прекрасни моменти. Невинни и наивни. Млади и безгрижни.
Вече не сме.
Или пък…?

Започна поредното лято. Следващата година по това време ще съм на 30. Планирам почивките навреме, обикновено те са по цяла седмица и да тръгна за дадено място само за една нощувка ми се струва прекалено изморително. Боли ме гърбът и имам нужда от добро наспиване, за да съм адекватна на следващия ден. Ако изпия повече от три чаши вино в една вечер, главоболието ми е в кърпа вързано. Гледам 20-годишните и се чудя какво им е, откъде цялата тази енергия? Сравнявам се с тях в същия този период. Разлики – малко.
Някъде прочетох, че личността се оформя най-много през 20-те в сравнение с който и да е друг период от живота ни. Съгласни ли сте?

Как нощите с непрестанни танци и обръщане на шотове един след друг в момента са по-скоро маска за лице и чай преди лягане. Каква скука! Странното е, че в по-голямата част от времето ми харесва. И всъщност малко неща ми липсват, животът е прекрасен и в настоящия момент.

А ако се върна на тази юнска нощ в Бургас, благодарение на блога ще прочета следното: “О, цитронадата от диня! О, шотовете! Колко добри бяха!” Интересни вкусове съм имала тогава. Един не се е променил. Обожавам диня.


Сега обаче няма да я пия под формата на цитронада, ами ще се опитам да забъркам коктейл. Защото едно от нещата, в които се старая да се усъвършенствам в последните години е приготвянето на коктейли. Заслугата е изцяло на Disaster to master – класове за коктейл ентусиасти и любители, които Биби стартира.
Та за началото на това лято потеглих към Тасос с идеята, че тук ще правя коктейли за всички. И малко преди да отпътуваме Somersby бяха така мили да ме снабдят с доволно количество от сайдера им с вкус на диня. Те и Момичетата от града ме предизвикаха да създам моя интерпретация на летен коктейл с вкус на диня. Да, обаче вече сме тук, всички бутилки Somersby също са с мен, обаче знаете ли какво забравих? Коктейлният сет!
Естествено, няма да съм аз, ако не забравя нещо.
И както в много подобни ситуации, сега също се налага да експериментирам.

Дълго се чудех какво точно да включва моята рецепта и накрая стигнах до следната идея:

25 мл. водка 🍸
25 мл. изцеден сок от лайм 🍋
30 мл. Somersby диня 🍉
стръкче розмарин 🌿
3-4 кубчета лед ❄

О, да не забравя да спомена и името му: High by the beach. (да, обичам Лана) 🎼

Първо изцеждам два-три лайма с намерена аматьорска изстисквачка, но поне я имаше. След това намирам начин да си сглобя шейкър (става с две чаши и много смях по средата) и смесвам с водката.

Правя един бърз фитнес за ръце, слагам леда и изливам течността в чашата. Добавям сайдера и завършвам с розмарин за аромат! Толкова лесно и бързо!

При желание може да се украси и с резенче диня.
Да видим дали някой друг ще пие от експеримента ми! 😛

А на лятото му пожелавам да бъде хубаво.
Да е възхитително, да ни радва и да ни даде това, от което имаме нужда. Да не сравняваме до безкрай миналото с настоящето, да не задълбаваме и в ежедневните проблеми. Какво като утре ще имам близка среща с главоболието, сега пък ми се пият коктейли! Наздраве!


И да не забравяме…
Keep it stylish,
Everything.

xxx
P.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *