Сватбената организация: През 9-те кръга на ада

И щастие в дъното на тунела…

Здравейте.
От три месеца съм омъжена жена. И това не е изповед като на новопостъпил в клуб на анонимните алкохолици. Въпреки че спокойно можех да стигна там. Или пък в някоя клиника, където да лекувам заминалата ми по дяволите нервна система. Но нека не бъда крайна, така или иначе на сватбата си изкарахме страхотно и се забавлявахме заедно с прекрасните приятели и близки, които двамата с Теодор имаме.


В края на пролетта решихме, че ще го направим. Темата вече беше обсъждана, но така и не успявахме да стигнем до осъществяването на идеята. Историята и приятелите ни, особено кумовете, помнят добре редица забавни случки, предизвикани от нас двамата. Тогава не бяха особено забавни де. 
От днешна дата се чудя – какво не ни е наред и кое оплескахме толкова в изборите си. Поне за най-важният сме сигурни, де 🙂

Който е минал през това приключение знае, че сватбеното планиране е истинско предизвикателство. Особено когато имате повече от 60 човека гости, избрали сте далечна локация и изискванията ви все пак не са малко. Последните пет месеца се наслушах на „Сватба веднъж се прави“, „Това е най-важният ден в живота ви“, „Всичко трябва да е перфектно.“
На някой получавало ли му се е перфектно? Възможно е. Да вдигне ръка!


Как започва всичко?
Трябва да изберете (в зависимост какво желаете) – дата, локация, агенция, водещ, флорист, фотограф, видеограф, също ако искате кадри с дрон, графичен дизайнер, фризьор, гримьор, облекло, аксесоари…и списъкът продължава.
Ние харесахме сватбената агенция на база на кадри от техни проекти, които ни допаднаха. Не сме обръщали внимание на опита им до момента. Нито на други фактори. Водехме се по естетиката. От ден едно в решението ни за сватба аз следвам идеята, че хората, с които работиш по този проект, защото сватбата е точно това, трябва да имат вкус и стил. Разбира се, спрямо твоите собствени такива. Хората, с които работихме в това отношение има усет, но пък някъде по пътя се разминахме… Но да се върна назад. 


В първите седмици с кумата изровихме целия интернет за рокли, след това минахме през разглеждане на български дизайнери, посетихме и немалко локации. Аз имах няколко любими модела, но марките им ги направиха меко казано недостъпни за мен. През годините съм разглеждала толкова рокли по различни поводи, че имам наистина твърде крайно оформено мнение. На може би 20-тата бяла рокля, в която влязох вече бях способна да намразя бялото като цвят. Не исках изчистена рокля, но и не бях съгласна с това, което ми предлагаха и виждах навсякъде. (Камъни, шлейфове…сещайте се) В един прекрасен момент бях готова да възложа ушиването на известна украинка и да се надявам, че ще уцели всичко от раз. За щастие се запознах с Крис от Modalllab, с която прекарахме повечето летни вечери в мислене и творене. В крайна сметка това беше, спокойно й се доверих и започнахме работа. Роклята ми щеше да бъде синя, потопила се в дълбоко морето и неговите цветове, а след това изплувала на пясъчния бряг. Създанието, което се роди (има си и име, ако някой се интересува, но да – говоря за роклята) беше с наднормено тегло и доста неподвижно, но пък много, много красиво. Имаше нужда от сестра помощник, която да я отмени в нелеката задача с танците цяла вечер. Затова се сдобих с две рокли. Няма да забравя последната седмица преди сватбата, в която буквално будувахме по цяла нощ, тъпчейки пържени картофки и бургери (убийте ме, ям джънк), разшивайки, бродирайки и какво ли още не. Студиото беше станало мой втори дом.

Теодор получи своя костюм доста по-бързо и въпреки че първоначално не го харесах и почти имах пререкания с шивачката му – получи се. Аксесоарите ги взехме в последния момент, буквално от първия възможен магазин. Янко и Цвети могат да разкажат за техните – ситуацията беше същата. 

Нека разкажа и че най-вероятно съм ужасен цербер, защото наложих дрескод от два цвята и техните нюанси за всички гости. Изненадващо е, че по-голямата част от тях (80%) го изпълниха безупречно. Но пък не си направихме голяма обща снимка, така че няма как да се похваля.

Да се върнем отново малко по-назад във времето.
Локацията. Най-големият ужас. Нямаше как да предположим какво ни очаква.
Искахме плаж. Искахме красив плаж. Искахме красив плаж със скали.


И да има ресторант, а не кръчма. Намерихме го. По някакво странно стечение на обстоятелствата, точно нашата дата беше свободна. „Какъв късмет!“ – казах си тогава.
Започнахме комуникация. Първо аз, след това и агенцията. Имахме си човек, който да се пребори с всяко предизвикателство, изпречило се на пътя на тази сватба. В тази част на организацията не мисля, че се справи точно така, както очаквахме.
Но хотелът – о, хотелът! Съвсем сериозно мога да заявя, че в целия имот няма нещо, което да бъде похвалено. Нито обслужването, нито базата, нито организацията, нито мениджмънта. От пристигането ни създаваха невероятни проблеми, а си мислех, че след трите месеца, в които ни подлудиха, поне на самото събитие ще се стегнат.
Ние сме си виновни, защото още при първото съмнение трябваше да сменим локацията. Но какво да се прави …наивна работа 🙂 
За да не изпадам в безкрайни подробности – две седмици преди сватбата ни съобщиха, че нямат нужния брой маси, както и столове. А иначе говорим за петзвезден хотел, със самочувствие за седемзвезден. Преживяхме 5 кошмарни дни, в които издирвахме дървени маси, транспорт за тях и някой, които да ги разтовари и прибере след това. Да са живи и здрави Поля и Панайот от Каварна, прекрасни хора!

А каква драма ни създадоха с пренасянето на цветята в два следобед, на най-големия пек… Жени е истински герой, да не говорим и за краткото време на разположение.
Калина и Боби също бяха успели да декорират плажа по възможно най-добрия начин. Сега е моментът да ви кажа, че всички приказни кадри от Pinterest изобщо не са лесни за реализация.

А нашите проблеми не като че ли не свършваха – имаше хиляди разминавания с местата за настаняване; останахме без хладилен бус и за малко да сме без торта. 

Не успяхме да боядисаме арката в сребърно (дори при упоритите ми опити в 2 през нощта преди сватбата), табелките ни също не станаха навреме в София, Деси обикаляше из Варна, за да успее да принтира няколко конкретни надписа, които май не мога да покажа на снимка, защото вятъра ги издуха. С Цвети скъсахме част от роклята ми някъде по същото време, нямахме чаши за гражданското, с Теодор се скарахме жестоко има-няма 6 часа преди церемонията –  той и Янко се напиха брутално предната вечер и съм склонна да се обзаложа, че сватбения ден беше един малък кошмар за тях. Баща ми тичаше между Балчик и Каварна, за да намери лед – да не сте си помислили, че от хотела разполагат с достатъчно? Няма такова нещо, но пък Lidl спаси нещата. По време на празненството един от гостите разля бутилка шампанско върху цялата техника и по този начин Ади (която снимаше видео заедно с Петър) остана без част от записите си, лаптопът на Адо (прекрасният ни диджей) беше на косъм да си замине… мога да продължа още дълго.


Но пък по-важното: бяхме заобиколени от толкова много любов и радост! Танцувахме до последно, приятните изненади не бяха една или две (на снимката по-горе виждате една от тях, която ме разплака) и положителните емоции нямаха край. А честно казано – това е напълно достатъчно, за да забравиш за всеки проблем и просто да се наслаждаваш с пълна сила на случващото се.

И мина. На един дъх. Сякаш бяха само няколко минути. Безвремие, в което ние двамата не знаехме къде се намираме. От хубаво.

Надя, която сътвори супер грима – точно както го исках, ми повтаряше да не плача, за да не го разваля…ама май не издържах 🙂 Ето тук съм и с червен нос даже!


В дните и седмиците след самата сватба имаше още мини драми и неразбирателства.  Загубени предмети, липсващ инвентар…
Но всъщност това, което за мен лично бе супер неприятно и в същото време ме караше да се чувствам виновна без изобщо да съм, се завъртя около снимките от сватбата. Фотографът ни бе решил кои от тях да селектира за обработка (която се различава от нашата идея), дълго време изобщо не беше съгласен да ни покаже останалите кадри (а те не бяха никак малко), а за капак на всичко не можехме да ги променяме (разбирайте – например обработка през VSCO за Instagram)  по никакъв начин. Може би две седмици умувах и ми беше супер криво, обаче това са снимки, за които сме платили, снимки от нашия сватбен ден, снимки, на които присъстваме ние, снимки, които сме поръчали и финално снимки, които би следвало да са наши. С агенцията (част от която е и той, тъй като е семейна) проведохме не особено приятна комуникация по повода. Но какво да се прави – различни хора сме и всеки очевидно гледаше на сватбата по различен начин. Имахме и много допирни точки, не искам да създавам погрешно впечатление – декорацията ни наистина беше максимално близо до всяка споделена идея. А кадрите, които ви показвам тук са така, както ни ги е предал той. Защото наистина уважавам работата му и е жалко, че така се разминахме… минало, казвам си. 

И за финал: Ако трябва да се върна назад във времето, бих организирала тържество за около 20-30 човека, без много суетене и напрежение, без маси – директно пикник на тревата/плажа. Защото всяка булка ще ви каже, че в края на краищата сватбата я правят хората, а а не нещо друго. Нашият случай е абсолютното потвърждение. 

А ето ни тук – семейство Илиеви, танцуваме сякаш сме само двамата. 

И така – ако някой е стигнал геройски чак до края  – браво! 
Заслужено ви споделям още снимки:



А ето тук има още една изенанада 🙂


Thanks to: 
Video: Adriana Yankulova Chapkanova & Petar Begov
Drone video: Kaloyan Hristov
Video Concept & Production: Adriana Yankulova Chapkanova
Wedding agency: P.S Celebrate
Flower arrangement & Decoration: NEA
Design: Desislava Sredkova
Wedding Hair style: Katerina Nguen
Wedding MUA: Nadya Sivkova
Bride’s outfits: Modalllab
Groom’s outfit: Agressia
DJ & Sound: Adrian Kostadinov
Dance Choreography: Anna Sidova
Cake & Sweets: Tsukernia Savenko
Location: Bendida Beach, Thracian Cliffs, Kavarna

17 коментара

  1. Страхотна статия, благодаря! Може ли да споделите коя е известната украинка? 🙂

  2. Въпреки всички премеждия, през които сте преминали, сватбата погледнато отстрани е просто приказна! Дори и да прозвучи банално и заучено, така си представям и аз този ден! (тъй като не съм почитателка на сватбените церемонии в оригиналния им вид). Такива талантливи хора като теб ми показват, че е възможно сватбата да е красиво вълшебство!
    С пожелание за много щастлив семеен живот! 🙂

    • Всичко е възможно, просто изисква много усилия 🙂
      А друг път – просто силно желание, идеи и добър екип.

      Благодаря за комплимента,
      хиляди целувки! :*

      Поли

  3. Абсолютно.. тотално вдъхновение!
    Зашеметяващи и толкова пленителни сте.

    Love
    T.

  4. Поли… магични сте! Пожелавам ви да сте винаги толкова заедно и толкова обичащи се! Искрено ви се радвам 🙂 <3

  5. Мисля, че е време някой да направи черен списък на фотографите в България, защото покрай сватби на мои приятелки съм се нагледала на всякакви драми, забавяния и „надцаквания“ със снимките, което изобщо не смятам, че е редно да се случва на толкова важен за всеки ден!
    Много бих искала да разбера откъде е прекрасната синя рокля на (предполагам) кумата? И на мен ми предстои да съм такава лятото и търся точно нещо в този стил.
    А ти си прекрасна и това неподвижно същество с наднормено тегло е МЕЧТА <3

    • Привет Мария!

      Не съм сигурна, защото нямам много омъжени приятелки около себе си, но предполагам за какво става въпрос. Нашият фотограф беше точен откъм срок на изпълнение, но да – получиха се разминавания. Съгласна съм, че би било полезно за всяка бъдеща булка да има съвети и насоки, защото подготовката е нелека задача.
      Роклята на кумата е от тук – наистина имат прекрасни дизайни! 🙂

      Благодаря! 🙂

  6. Привет Поли,

    Снимките говорят две неща – подчертан стил и чиста любов, подправени с много, много красота, красота……и така до безкрай!
    За да е щастлив, човек трябва да положи усилия и вие сте го постигнали, гледайки тези фотографии.
    По-важно е прекосяването на 9-те кръга на ада да си заслужават!
    Споделила си повече от полезна информация!
    ЛюбовКъсметЩастиеУважение

    • Рози, благодаря ти много!

      Наистина беше приключение, но всичко си заслужаваше. 🙂

  7. „Video Concept & Production: Adriana Yankulova Chapkanova“

    Разкажете моля, как точно беше създадена концепцията и реализацията на филма, как точно се спрях те на тази операторка или тя е ваша позната, защото виждам във сайта и, няма демо филмчета на сватби. За мен ще бъде много полезно, ако ми разкажете малко повече детайли за видеото. Силно се интересувам от тази част, защото в момента тя ми е табу, а искам да имам един красив филм от сватбата си, като си представям нещо подобно, като усещане и стилистика, най вече ми се иска да бъде филмово: https://vimeo.com/167630351

    Благодаря предварително.

    • Здравейте!
      Концепцията е нейна, тя избра как да оформи и финализира нещата, а ние й се доверихме. Наистина е много добра!
      Водехме се по стила на Миряна Сливенска, която реално беше основният контакт.
      Препоръчвам Ви да се срещнете и на място да усетите човека, с когото ще работите, така се изясняват много неща. Важно е да мислите в една и съща посока.

      Поздрави,
      Поли 🙂

      • Благодаря много за отговора Поли:) И последно искам да питам, като предполагам си проучил подробно пазара, как варират цените на видео услугите, в последно време попадам на огромни маржове, като започнем от 1000лв и стигнем до няколко хиляди за Сватбен филм. В случая, с една камера ли ти снимаха сватбата и колко ти струваше това удоволствие?

        Поздрави и усмивки,
        Мария

        • Привет отново!

          Да, услугите не са никак евтини, но пък и има защо. Сватбата ни беше заснета с две камери и частично с дрон. Ще ми е трудно да се сетя за точната сума, тъй като беше разделена по етапи и към различни членове на екипа, но предполагам ако се свържете с тях, те могат да Ви ориентират по-добре. Имайте предвид и че се заплаща на час.

          Поздрави,

          Поли

  8. Благодаря ти Поли, страхотна си! Това са наистина много важни неща, хубаво е, някой толкова голям перфекционист като теб, да спомогне с полезна информация. Днес попаднах на една също страшно емоционална сватба, и честно казано, старшно ми да падна идеята за сватба в малка и кокетна горичка, в близост до морето:)
    https://vimeo.com/219803097

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *