8 идеи за по-енергично и пълноценно ежедневие

Когато става въпрос за организиране, без бой си признавам, че съм истински маниак и често това ми носи вреди, но пък предпочитам да се придържам към ползите. В ежедневието ни сме наистина затрупани с какво ли не – работа, отговорности, задачи, срещи, разговори, битови разправии… Затова в този текст реших да споделя няколко начина, благодарение на които правя  дните си по-приятни, защото все пак живота ни се изнизва именно през тях – ден след ден, навик след навик, действие след действие.


Събуждането


Винаги съм обичала да спя до късно. Винаги. В Африка ни се наложи да ставаме в 4:30 и след няколко дни вече забелязвах колко по-пълноценен е деня, когато си се събудил рано. Разбира се, не съм успяла да го приложа напълно, но пък дните, в които се случва са супер. В книгата си The 5 AM Club Робин Шарма представя своята концепция (вече на повече от 20 години, не е нещо ново) за ставане в 5. Реално първите няколко часа от деня ни наистина го предопределят.  А да имаш три часа преди стартиране на работния процес е истинско богатство , плюс – ако са правилно усвоени, това може да доведе до качествени изменения в живота ни. Какво правя аз?  Винаги имам бутилка вода и първото нещо, към което посягам е именно тя. След това се преборвам  с инстинктивното посягане към телефона и вместо това отварям тефтера, в който записвам  какво съм сънувала (ако съм), за какво съм благодарна, какво искам да постигна днес и какво трябва да подобря. Винаги в тези записки се опитвам да намеря нещо, което е положително – негативни редовно има, просто не им отдавам честта да бъдат записани.

Време за движение


Преди да стигна до хранене съм си наложила задължително разтягане – постелката ми стои постоянно опъната в хола. В някои дни това е йога, в други – няколко семпли упражнения. А понякога просто лежа и дишам дълбоко или пък се заемам със системата от упражнения „Петимата тибетци“. Последните ми бяха много странни в началото, но в момента ми помагат дори и за успокояване на нерви. Следва бърз ритуал за красота, който се изразява в душ, почистване кожата на лицето и нанасяне на един любим серум, за който вече съм разказвала. Толкова. 

В този момент обикновено осъзнавам, че вече съм закъсняла за работа, затова и започва едно бързане в обличането, а закуската се измества директно пред лаптопа в офиса. И тъй като съм дете, израснало при баба заедно с една коза (Събка), както и съседка, която имаше крави – млякото и генерално млечните продукти са нещо, без което не мога.

Този месец Момичетата от града и Activia ме зарадваха с предложение за обща колаборация, която се осъществява в тази статия и трябва да си призная, че ме хвана яд, защото досега не бях опитвала млечните им напитки с различни вкусове.  И понеже съм си любопитна по природа, не се спрях докато не опитам всяка една от тях. Харесаха ми. Любимата?  Тази с чия и фурми. Именно тя влиза в ежедневието ми, в моментите когато имам нужда от нещо свежо – обикновено малко преди обед или към 16-17ч., когато силите ми са на привършване.

И тъй като ги споменах – силите, а и всъщност енергията е нещо, което има своите граници и се изчерпва. Съвсем нормално, всеки човек го знае.

В този ред на мисли, ако имам възможност, бих избрала именно сутрините за тренировка.  Личните ми наблюдения сочат, че за мен това е най-подходящото време от деня, защото се събуждам напълно и след това настроението ми се покачва, за енергията пък да не говорим. 

Не пия кафе – понякога ще си поръчам капучино, но нямам нужда от ежедневна доза кофеин в живота си и това ме радва. Чувствам се много добре, е – невинаги се храня балансирано, защото когато нещо много ме изкушава, си позволявам прегрешения.  Разбира се не забравям най-важното:  баланс, баланс, баланс… И все пак тази година мотото ми е „Щастлив стомах – щастлив човек.“ Трябва да обичаме това, което ядем, нали така? Какъв е смисълът да се взирам с празен и отчаян поглед в чиния със зелен грах например?

В работно естество животът ми не би бил пълноценен, ако нямам подреден календар и списък със задачи, подреден по приоритети и важност. От почти година се доверявам и на апликация за целта – Wunderlist (благодаря ти Биби), която всъщност ми помага за всяко едно нещо – в нея имам графи за работа, срещи, запазени часове, поръчки, плащания, сметки, пътувания и какво ли още не.

Доста ме улеснява, защото там имам аларми и напомняния, както и отметки, когато нещо е приключено. А може и да се споделя – ето така с Теодор следим общите си ангажименти и списъка с покупки от супермаркета (нали сме семейство пенсионери, как ще го пропуснем това). В последния такъв на мен се падна да издиря гореизброените вкусове на Activia, буквално събрах целия наличен рафт във Фантастико. 😀

Комуникация с различни хора

Богатството на това да се срещаш с различни хора е неповторимо, защото ако си постоянно в един и същ кръг от 5 човека с абсолютно идентични възгледи и интереси като твоите собствени, в един момент затваряш всяка възможност да чуеш друго мнение, да разбереш различна гледна точка, да се обогатиш извън твоя кръгозор.  А това общуване разширява хоризонтите ни и ни помага да разберем по-голямата картина на живота като цяло. Аз лично съм на периоди – има седмици, в които искам да съм си сама вкъщи и да не правя нищо. Има и моменти, в които всеки ден съм навън и на различни места. В последните години забелязвам, че буквално изпитвам страх от това да се запознавам с нови хора. Изследвах това си усещане и причините за него се оказаха страшно неоснователни, а едно момиче успя да обърне представите ми. Случвало ли ви се е след половинчасов разговор да имате усещането, че с даден човек се познавате сякаш от години?


Време за четене

Поради някаква необяснима причина, докато не приключа задачите за деня, просто не мога да си позволя нищо друго. Затова и обикновено четенето ми се случва късно вечер или в почивни дни, а слушането на подкасти – по време на придвижване или докато спретвам нещо за хапване. Списанията са още по-специални – за тях се търси друго време и подходяща обстановка, за да мога да потъна между кориците им.

И за финал е всъщност най-важното:  любимите хора.
Далеч от техника и по-скоро сред природата. Време за тях. Разговори, от онези смислените и пълноценните.  Не просто говорене, а споделяне. Най-хубавото време от деня.
Не го забравяйте.


А накрая добавям и още три неща:
– Опитвам се да изпълня всичко, но съм наясно, че не е възможно. Ако постигна едно нещо, но го направя добре, съм повече от доволна.
– Не забравям да позволявам на погледа си пространство – планина, залез …поне няколко пъти през деня.
– Дълбоко и спокойно дишане – оказа се, че е адски важно. Резултатите?  Ограничаване на стреса, отпускане на ума и тялото, а също и по-качествен сън като вторичен ефект.



И в крайна сметка изводът отново е следният – малките неща правят по-голямата промяна. Това важи и за ежедневието ни, дoри с пълна сила.

Съгласни?






Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *