New year, new me…wait, what?

Изминаха единадесет дни от началото на тази година. Не знам какво съм си мислила- то всичко си е същото. Но натискът да правим резолюции и обещания всеки път идва със смазваща сила.

Всички обещани трансформации се превръщат във фикс идеи. Моментът, в който се улавяме, че – „O, задължително трябва да променя нещо“, фокусирайки се върху това, което все още не сме направили, вместо да насочим поглед към всеки един малък и прекрасен успех от ежедневието ни.

Започвам този пост с напомнянето, че е супер полезно да показваме любов към себе си, да се награждаваме за добрините и да обърнем внимание на по-ценното – това, което вече сме успели да променим и постигнем.
Новата година не трябва да означава „по-добър аз“, напротив – „Азът“, който притежаваш е перфектният неперфектен човек, който си.
И вие ли ги усетихте? Напрежението около новото начало, напирането към промени. Вероятно се чувствате отпаднали и дори изтормозени от всички очаквания.

Ето ви включване от мен, която мина през същото в дните между Коледа и Нова година, стигайки до състояние да се строполя в леглото, да се завия през глава и да не искам нито да правя нещо, нито да говоря с хора, нито дори един сериал да изгледам. Просто си лежах, ей така безсмислено… Защото колкото и да обичам празниците, понякога просто ме изхвърлят в коша на боклук и след това съм толкова смачкана, че ми е трудно дори да се рециклирам.
И ако вие сте така, знайте, че може би в момента светлинката ви е съвсем слаба, но това не означава, че я няма – тя е също толкова ярка и топла, както обикновено. Просто трябва да я разпалите с радост и да й дадете причини да заблести по-енергично.

А рутината не винаги е нещо лошо. Влизането в ритъм и налагането на ред ми е помагало много пъти, когато усещам, че нещо не върви както трябва. Визуализирам идеите си, макар и съвсем мънички, като ги записвам в тефтер. Разграфявам дните си и започвам да записвам. Големите върхове се покоряват след като първо сме изкачили много по-малки. Опитът ни прави по-уверени и ни помага да постигаме значими успехи. А грешките по пътя са задължителни. Това си го повтарям постоянно, защото често се ужасявам да не объркам нещо някъде. Желаението за перфекционизъм е хубаво, но има своите граници. И отново – трябва да избираме своите битки. Не всяка заслужава отдаденост на 100%.

Но да се върна на темата. Сменихме една цифра от 2018 на 2019. В новата година сме същите хора, които и бяхме и в предишната. Това не ни пречи да имаме нови цели, да се подобряваме и учим.

Замислих се… какво ме мотивира, с какви мисли се събуждам сутрин, къде намирам спокойствие или вдъхновение, кои са нещата, които правят разликата при мен. Също се позачудих – кое мога да подобря? И реших, че ще разпиша всичко под формата на пожелания. Могат да бъдат и съвети. Насочвам ги и към себе си, а ако трябва да съм откровена – май основно за мен го пиша този пост. 😂

И така:

Ентусиазъм
Това което ни пожелавам, е повече от онези дни, в които нямаш търпение да се събудиш, за да вършиш всичко, което си си наумил, работейки върху идеи и разнообразни проекти. С желание. Защото няма нищо по-хубаво от работа, която удовлетворява. От причините, които ще ни изкарат от леглото и осмислят дните ни. От желанието да твориш, развиваш и създаваш.
Да действаш, вместо да се мотаеш. Да действаш, вместо да се самосаботираш. Да действаш, вместо да се самосъжаляваш. И да имаш ентусиазма за това действие.
Дълго време съм се превъзнасяла – „Ех, колко хубаво би било по цял ден да си почивам, да не правя нищо.“
Е, най-вероятно ще е хубаво наистина. За седмица, две, месец. И после? Когато измине повече време и се запиташ – какво всъщност направих? Какъв беше смисълът?
Имах един такъв период преди няколко години и знаете ли до какво доведе? От много свободно време започнах да дълбая в несъществуващи проблеми, от скука си измислях всякакви драми, от бездействие стигнах до депресия. И обратното не е добър вариант – прекаленото много работа срива нервната ни система и ни превръща в малки раздразнени зверове, с които често е много трудно да се общува. Ако някой е успял да постигне баланс – за възхищение сте!

Помощ
Без да звуча като даскалица, смятам, че е изключително важно да си помагаме, да се подкрепяме, да поощряваме останалите хора около нас. Не и да вършим тяхната работа, не бъркайте едното с другото.
И искам да ви попитам дали сте изпитвали това усещане на щастие, когато знаете, че сте направили добро за някого? Tази дейност обикновено не е едностранна – защото не е ясно кога всеки от нас ще има нужда от едно рамо, без значение за какво точно.
Освен това помощта ни помага да се справяме със стреса. Как точно? Ами, виждайки и минавайки заедно през проблемите и трудностите на останалите, вече сме научили нещо ново – 1. Как можем да го посрещнем, ако се случи и на нас. и 2. Евентуални варианти и разрешения на тези проблеми. Не знам дали ви звуча логично, но това го мисля.

В този ред на мисли се чудя и: Можем ли да избягваме злорадстването? Хората често измерваме успеха си на база сравнение с другите. Ако те са по-добри или успешни в очите и представите ни, започваме да завиждаме. А ако не се справят или им се случи нещо кофти – злорадстваме. И двата варианта са някаква форма на емоционален дискомфорт. Скромният ми опит показва, че можем да „учим“ мислите си в коя посока да ходят, така че това е едно от нещата, за които си заслужава да се постараем.

Мрънкането
Леля ви Поля продължава с проповедите. Но факт, с оплаквания няма да стигнем далеч. Аз мрънкам ужасно много на работа – да ме извинят клиентите, ако някой от тях чете това сега. Наскоро прочетох, че продължителното оплакване ни кара всеки ден да си намираме по нещо, което да изкритикуваме. С времето ни става много по-лесно и естествено да сме негативни, независимо какво точно се случва. Например да сме в прекрасен ресторант, със страхотно обслужване и вкусна храна, обаче ще обърнем внимание на това, че в менюто липсва любимата ни салата – „Е как може да нямате Цезар, вие как изобщо сте решиши да отваряте ресторант без тази салата?!?!“

Страховете
Когато се опитаме да игнорираме страховете си, те се увеличават и започват да ни тормозят още повече. Когато обаче се обърнем с лице към тях – ето това е първата крачка към едно светло бъдеще, в което просто ще имаме други страхове и… така до безкрай. 🙂 Шегувам се, а темата е сериозна, затова моля да ме извините.
Всъщност не знам дали сте наясно, но голяма част от новогодишните резолюции се провалят именно, защото хората се страхуват да експериментират. Някои ги е страх от провал, други ги е страх от успех. Независимо какво е притеснението, емоциите, които води заедно след себе си са способни да ни парализират и блокират. И то брутално. И сега си повтарям: – „Да, за да успееш първо трябва да се изложиш.“ А когато става въпрос за притеснение, задайте си въпроса – След една година ще ми пука ли за това? Ще има ли значение? Ще бъде ли важно? Ще повлияе ли на живота ми?

Емпатията
Как бихте реаргирали ако някой ви каже, че е против емпатията?
Е, това няма да съм аз, макар че напълно разбирам обратната гледна точка. От малка съпреживявам света на хората около мен, а понякога и генерално – затова плача на филми, книги и дори видеа в Youtube. Съчувствието намирам за нещо напълно естествено и поради тази причина не мога да не се съглася с Барак Обама, който в една своя реч разказва „Колко е важно да се види света през очите на хора, различни от нас – гладно дете, уволнен работник, семейство, което губи всичко след буря… Когато мислиш по този начин, когато избереш да разшириш границите на загрижеността си и да съчувстваш на състоянието на другите, независимо дали са близки или непознати, става по-трудно да бездействаш и по-трудно да не помогнеш.“ И след това отваряш някоя от книгите на Айн Ранд, според чийто светоглед личната инициатива стои над всичко, а егоизмът е най-чистата добродетел. И започваш да се чудиш – „Добре де, кой е прав?“ Въпросът остава отворен, а отговорите зависят от нас.

Повече време сред природата
Най-хубавото. И най-великото. Е това.
Звучи много банално и дори няма какво да обяснявам, но природата е ултимативното лекарство за всичко. Плюсовете от най-обикновена разходка са толкова много, а спортовете на открито са повече от прекрасни. Излизайки на чист въздух в планината или на плажа помагаме на тялото си, помагаме и на ума си. Повишаваме имунната си система, гоним насъбрало се напрежение или стрес, избистряме мислите си, успокояваме се… Има дни, в които ми се иска да живея в малка и чаровна къща в Родопите. Те са малко, но идилията, която си представям ме преследва като неосъществена мечта. Е, може би…някой ден. 🙂 До тогава – на гости при мама!

Упражнения за здрав ум, не само за здраво тяло
Ако следите @bibons в Instagram, може би сте попаднали на празничното й предизвикателство, в което споделяше статии всеки ден в рамките на почти две седмици. В една от тях Биби говореше за психологическия фитнес и какво по дяволите е това. Повече можете да прочетете на линка в горното изречение, аз ще наблегна на това, което правя и мога да споделя като опит. От три години посещавам психолог и смея да твърдя, че наистина ми помага. Не знам дали в очите на близките ми съм се променила, но вътрешното усещане, с което живея в момента ми носи пълноценност и удовлетворение. Да се чувстваш добре и в мир със себе си дава началото на положителни резултати във всеки друг аспект от живота ни.
Друго, което съм предприела благодарение на кумата ми (ако някой още не е разбрал коя е тя) Цвети, която ми подари петгодишен тефтер. Той не е тухла, а напротив – изглежда супер приятно и дори е лек. Идеята му е всеки ден да си записваш по няколко реда – каквото ти хрумне. Аз действам според настроението си – ту описвам дните, ту емоциите си. Друг път пък разказвам кое ме прави щастлива в конкретния момент. Интересно е да се самонаблюдавам – има дни, в които разликите от сутринта до вечерта са огромни. А и ми помага да следя личния си прогрес по определена цел. Така забелязвам и кога започвам да забивам на едно място.
Още нещо, което помага много на менталното ми здраве е хубавото наспиване. Осъзнах, че качественият сън не може да се сравнява с нищо друго. Когато съм отпочинала имам енергия за много повече неща, по-позитивна съм, а също и ям по-балансирано.
Добавям и йогата като практика от изключително значение, но тъй като не се чувствам достатъчно компетентна (ходя предимно на класове за начинаещи) – по-скоро ще приемам съвети от вас.

Моментите на лудост са необходими
Вижте сега, тази тема винаги ме е вълнувала, защото от малка бях насърчавана да тичам когато ми се тича, да плача когато ми се плаче и да вилнея, когато имам много енергия. И в същото време съм наблюдавала ситуации, в които някой се обръща с критичен поглед и изрича: „Ама недей така, какво ще кажат хората?!“
А понякога често разпускаш по този начин или просто даваш свобода на емоциите си. Знам, че в очите на някои е смешно или дори глупаво, но … затова сме различни.

Организирането
Безпорядъкът и хаосът са хубаво нещо, но сме в пъти по-продуктивни когато направим план и го следваме. Следователно и ползите от това са многобройни. Дори простото записване на идеи за реализиране ни помага в пътя към осъществяването им. А и когато сме организирани в ежедневието си, (следователно пестим ценно време) ще можем да отделим повече часове на по-приятни и желани занимания.

Накарай живота си да ти стане интересен.
Запиши се на курс, започни ново хоби. Прави неща, които истински те ужасяват. Пребори ги. Престраши се да експериментираш. Да се запознаеш с различни хора. Може да е нов спорт, нов дом, нова работа, нова страна…
На себе си пожелавам да отида обратно на катерене и да се гмуркам с акули. 🙂

Намали излизанията по дискотеки.
Вместо това, през това време почети книга, сготви си нещо вкусно, поговори с приятел на по чаша вино. Ще си спестиш един ден с махмурлук и уикендът ще е по-хубав.

Не забравяй за изследванията.
Здравето е важно и най-вероятно правиш всичко нужно, но има онези задължителни прегледи, от които доста от нас се ужасяват.

Срещай се с повече хора, с които се различавате.
Не бягай от спорове – наскоро го разбрах, защото нон-стоп се тормозех от факта, че при нас с Теодор винаги е бум-бум-бум, скандали не ни липсват и си казвах – е, добре не можем ли просто да сме от онези спокойни и плавни двойки, който се разбират с поглед. Ами не. И в споровете ни се раждат нови и по-хубави неща. Много често ни помагат да се погледнем от друг ъгъл. И това не е само с двойките. Смятам, че така можем да станем по-умни.

Чети повече.
Добре, филмите също вършат работа. Изобщо изкуството като цяло! Имате ли идея колко великолепни книги има и колко малко е времето ни на земята, за да ги изчетем. Понякога тази мисъл много ме натъжава. Ама много. Защото все няма време. Както една блогърка беше споделила преди няколко седмици – да четеш, означава да наемеш мозъка на някой друг. И това е толкова ценно!

Говори това, което мислиш.
Така след това няма да има – ама ако бях казал…
Да, най-вероятно доста хора няма да те харесват, но пък ще си откровен със себе си. Което е по-важното. В моя случай срещам особени трудности, защото все съм политически коректна, стараеща се да не обидя някого, опитваща се да угодя на всички. Предприемам бавни и кратки стъпки в обратната посока, защото този начин ми носи главоболие. А мога да се ядосвам единствено на себе си. Както някой беше казал „Да си приятел на всички, означава да не бъдеш приятел на себе си“. А днес говоря най-вече за това как ние да сме окей. И след това всичко останало, по реда си.
Ако достигнем някакво ниво на баланс, ето това ще е ултимативен успех. Повечето винаги сме в двете крайности и нито една от тях не е за добро.

Sustainable living
Извинете, че е на английски, но изразът ми е закотвен по този начин в съзнанието и го изпозлвам така в разговорната реч, не виждам защо да не мога и тук. Та по този въпрос ми се иска да синтезирам с едно изречение – Не бъди еднодневка. Замърсявайки околната среда, използвайки купища нерециклируеми продукти, мислейки за днес, но не и за бъдещето… и още толкова много действия, за които дълго време голяма част от обитателите на Земята не са се замисляли. Или мислещите са били твърде малко. Не съм особен пример, но следвам стъпките на Ради – тази жена е вдъхновение. Моята приятелка Пламена също постига страхотни резултати в тази насока. Генерално имам доста познати, които обръщат все повече и повече внимание на този проблем. (е, да, той също е „модерен“, но какво означава това, когато говорим за бъдещето на планетата ни…

Май да приключвам, а?

Бих продължила, списъкът е дълъг. Но за всеки от нас има своя отворен край. Ние решаваме с какво да го запълним. Това беше част от моя. 

А кое е най-важното?
What a surprise: Любовта. 

 


Ужасно съм тривиална. Емоционална. Романтик също. Жена на първо място. 

И мисля, че във време, в което всичко е по-бързо, евтино, оборотно или изкуствено и също така лесно заменяемо, хората запчваме да търсим истински неща – подкрепа, любов. 
От момента, в който се родим започваме да заклеймяваме и слагаме определения и наши етикети за всичко. С времето сме заклеймили и любовта. А тя е всичко, от което се нуждаем.

Всеки има своето разбиране за тази дума. 
Може би ще ви споделя моето. Не сега. 

Вместо това за финал редовното:
Keep it stylish, 
Everything. 

:* 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *