Wine O’clock

Най-хубавото време от деня е това, в което си наливаш чаша вино.

Вярвам в горното твърдение и наистина пия за удоволствие, защото това си е чист ритуал, който ти носи наслада.
А идеята за днешната публикация може да се превърне в повод за рубрика, защото хич не си представям как бих могла да опиша всичко, което искам в един единствен пост. И затова ще опитам да съм структурирана.


На първо място ще спомена, че ми е мечта да имам специален винен кът вкъщи, защото четенето на книги и гледането на филми придобиват пълния си смисъл в компанията на чаша вино. След обиколката ни в Тоскана преди няколко месеца, с Теодор сме наистина запалени и четем все повече по темата и всички процеси, свързани с производството. А бутилките в нас се увеличават постоянно.

Както вече споменах – вчера гостувах на прекрасните Яна и Иво от Kreo, с които работим заедно от месец. (Сега се чудите защо сменям темата и за какво ви говоря, но ето го, идва – в следващия ред е)
Всеки път там се вдъхновявам ужасно много, но този си имам нова любов – един дървен шкаф за вино  на холандския бранд Dutch Bone, който отговаря на всички мои изисквания, събира почти 30 бутилки, a има и специално място за чаши. Мечта!

А като споменах за чаши, такива също съм си харесала, даже една от тях вече влезе в употреба. (Ще видите из снимките тук)
Известна съм с факта, че често чупя и събарям разни неща. Та в нас постоянно имаме по една чаша от комплект и е меко казано смешно когато посрещаме гости и всеки си има различна. Нищо, някой ден ще стана по-внимателна. Дано.
🙂


А сега да си дойда на думата:
Обичам вино и не се смятам за експерт, по-скоро съм любител, който има да учи ужасно много. Но днес ще ви говоря за български червени вина и те са тези, които харесвам и съответно пия напоследък.

Традициите във винената култура по нашите земи са толкова стари, колкото и самата България. Доста артефакти, намерени из тракийските селища са били съдове за вино, така че ето – хората от едно време още са му разбирали. 🙂
От баба ми знам, че със социализма се раждат и лозаро-винарски кооперативи, които поставят стабилни основи на тази индустрия у нас.
Идваме в настоящето и имам интересни факти: Знаете ли, че износът ни за миналата година е над 62 милиона литра? Изнасяме вино предимно за Полша, Китай, Япония, Швеция, Азербайджан, Русия и Великобритания (Информация от Изпълнителната агенция по лозата и виното) А лозовите насаждения у нас са над 65 000 хектара.
Друг път ще си говорим повече, защото е наистина интересно и ми се иска да намеря експерт, който да разкаже в детайли.

Моят вкус се е променил доста в последните години, особеното му оформяне се случи по време на престоя ми в Италия. И въпреки това смея да твърдя, че си имаме истински хубави и достойни съперници в българското производство. Такива, които имат свои почерк, без да копират.

А ето кои са фаворитите ми тази зима:

Aplauz Premium Reserve 2013
Вила Мелник
Сорт: Каберне Совиньон – 100 %
Алкохолно съдържание: 15 %
Винификация: Виното е направено от внимателно подбрано грозде, отлежало 18 месеца в български дъбови бъчви.
Характеристика: Вино с красив гранатов цвят с меки отблясъци. Опушено-подправков нос с нотки на сладки източни подправки, пръст, какао и сушени дребни плодове. Плътно тяло с богат букет във вкуса, в който доминират подправки и опушено-дъбови нотки. Дълъг и благороден финал.
Храна: говеждо месо, агнешко месо, пикантна храна, сирена
Да се сервира: 15 °С

Преди година се разходихме до Мелник и едноименната изба беше първата ни спирка. Влюбих се в разказите и историите на Любка Зикатанова. (съпруга на Никола Зикатанов – основателя) Както се досещате – става въпрос за семеен бизнес. Трябвали са им доста години, за да го развият, а трудности не са липсвали. Любка ни посрещна толкова топло и гостоприемно, а обиколката, която направихме беше много изчерпателна. Дегустацията…ами на мен всичко ми хареса! Дори широка мелнишка, за която нямах добро мнение. А тази зима успях да опитам и гореописания сорт, харесах го от първа глътка.

Ivan Alexander – Grande Cuvee 2011
Изба Марян
Каберне Совиньон, Каберне Фран и Мерло – купаж
Винификация: Ферментиране и отлежаване 12 месеца в дъбови бъчви.
Алкохолно съдържание – 14.5%
Аромат: Елегантен букет от аромати на синя слива, черни горски плодове, зряла череша, пипер и благородни нотки на тютюн.
Вкус: Черен пипер и нотки на шоколад са прекрасно интегрирани в нежното плюшено тяло. Изисканият баланс между ароматите, копринените танини и кедровия нюанс на дъба водят до продължителния и елегантен финал.
Храна: Превъзходно се съчетава с дивеч, телешко и говеждо месо, богати сирена.

Тук избата ми е много близка до сърцето, защото се намира в Еленския край, където съм израснала и прекарала може би едни от най-прекрасните години от живота ми до момента.
Избата е по-млада – ражда се през 2010 година. Отново семеен бизнес. Идеята им е да създават малки серии вина и да продължат традициите на правене на вино с много любов и вяра в уникалността на този район. Ако не сте го посещавали – време ви е! Ще разберете защо. 🙂

Продължавам със списъка, като ще отбележа следващите две вина:

Minkov Brothers – Cuvee 2013
Каберне Совиньон, Сира и Мерло
Отлежаване: 12 месеца в бъчви, притежава потенциал да се развива в бутилка до 5 години.
Алкохолно съдържание – 13.5%
Аромат: интензивен и богат, доминиран от зрели черни плодове и сочна вишна, долавя се свеж акцент на мента, карамелен бонбон, сметана, шоколад и леки препечени тонове.
Вкус: балансиран и сочен, с добра структура, с много дълъг финал, доминиран от зрял плод, приятно комбиниран с акценти на дим и карамел.
Температура на сервиране: 15-17°С
Храна: Наситени и ароматни основни ястия от червени меса с подправки, винени сосове и диви гъби, меса на скара със зеленчуци, дребен дивеч с ароматни подправки, ястия от агнешки меса, зрели овчи сирена.

Цената на това е много достъпна, така че наистина го препоръчвам. В избата все още не съм била, затова не мога да разкажа повече, но пък се надявам скоро да имам впечатления.

И да, голям фен съм на този сорт, затова и с последното няма да му изневеря:

Midalidare Grand Vintage Cabernet Franc 2015

Отлежаване: Между 10 и 12 месеца във френски дъбови бъчви.
Алкохолно съдържание – 14 %
Аромат: Интензивен, типичен сортов аромат на чушка, допълнена от аромати на касис и малини. Нотки на пушек.
Вкус: Свежо, средно до плътно тяло с фини, кадифени танини и сочен плодов завършек на вкуса. В послевкуса – тъмен шоколад и сушен касис.
В самия сайт не е препоръчана конкретна храна, затова няма и да ви обърквам с моите предпочитания.

Избата, предполагам, е позната на всички. Ние ги харесваме отдавна, а наскоро научихме, че техният консултант е италианец. Още повече ги харесваме 🙂


Това тук ми е особен фаворит. Срамота е, че все още не сме ходили в хотела, но планирам съвсем скоро да поправим тази грешка.


И така, това беше кратката ми селекция за тази зима. Надявам се да ми споделите и ваши любимци сред българските червени вина.


До следващия път … и Наздраве!



Keep it stylish.
Everything.

And don’t get too drunk 🙂


4 коментара

  1. Страхотна статия ! Като любител на вино винаги ми е интересно какво другите любители обичат като вкусове и с какво придружават напитката. Благодаря за споделянето.

    • Привет Свилена! 🙂

      Радвам се, че ти е допаднала!
      Кое е твоето любимо?

  2. Много интересна публикация, би било прекрасно да се превърне в рубрика! Ще следя с интерес 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *